било самоутвърдило

Речник на българския език

1. било самоутвърдило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било самоутвърдило е производна форма на самоутвърдя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).