самоутвърдели

Речник на българския език

1. самоутвърдели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самоутвърдели е производна форма на самоутвърдя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самоутвърдели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самоутвърдели е производна форма на самоутвърдя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).