саморазтуря

Речник на българския език

1. саморазтуря преходен глагол от несвършен вид (тип 173ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • саморазтуръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице са-мо-раз-ту-ря са-мо-раз-ту-рим
2 лице са-мо-раз-ту-риш са-мо-раз-ту-ри-те
3 лице са-мо-раз-ту-ри са-мо-раз-ту-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице са-мо-раз-ту-рих са-мо-раз-ту-рих-ме
2 лице са-мо-раз-ту-ри са-мо-раз-ту-рих-те
3 лице са-мо-раз-ту-ри са-мо-раз-ту-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице са-мо-раз-ту-рех са-мо-раз-ту-рех-ме
2 лице са-мо-раз-ту-ре-ше са-мо-раз-ту-рех-те
3 лице са-мо-раз-ту-ре-ше са-мо-раз-ту-ре-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице саморазтурил съм саморазтурила съм саморазтурило съм саморазтурили сме
2 лице саморазтурил си саморазтурила си саморазтурило си саморазтурили сте
3 лице саморазтурил е саморазтурила е саморазтурило е саморазтурили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях саморазтурил бях саморазтурила бях саморазтурило бяхме саморазтурили
2 лице беше саморазтурил беше саморазтурила беше саморазтурило бяхте саморазтурили
3 лице беше саморазтурил беше саморазтурила беше саморазтурило бяха саморазтурили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще саморазтуря ще саморазтурим
2 лице ще саморазтуриш ще саморазтурите
3 лице ще саморазтури ще саморазтурят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм саморазтурил ще съм саморазтурила ще съм саморазтурило ще сме саморазтурили
2 лице ще си саморазтурил ще си саморазтурила ще си саморазтурило ще сте саморазтурили
3 лице ще е саморазтурил ще е саморазтурила ще е саморазтурило ще са саморазтурили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да саморазтуря щяхме да саморазтурим
2 лице щеше да саморазтуриш щяхте да саморазтурите
3 лице щеше да саморазтури щяха да саморазтурят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм саморазтурил щях да съм саморазтурила щях да съм саморазтурило щяхме да сме саморазтурили
2 лице щеше да си саморазтурил щеше да си саморазтурила щеше да си саморазтурило щяхте да сте саморазтурили
3 лице щеше да е саморазтурил щеше да е саморазтурила щеше да е саморазтурило щяха да са саморазтурили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице саморазтурел съм саморазтурела съм саморазтурело съм саморазтурели сме
2 лице саморазтурел си саморазтурела си саморазтурело си саморазтурели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице саморазтурил съм саморазтурила съм саморазтурило съм саморазтурили сме
2 лице саморазтурил си саморазтурила си саморазтурило си саморазтурили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм саморазтурил била съм саморазтурила било съм саморазтурило били сме саморазтурили
2 лице бил си саморазтурил била си саморазтурила било си саморазтурило били сте саморазтурили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да саморазтуря щяла съм да саморазтуря щяло съм да саморазтуря щели сме да саморазтурим
2 лице щял си да саморазтуриш щяла си да саморазтуриш щяло си да саморазтуриш щели сте да саморазтурите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм саморазтурил щяла съм да съм саморазтурила щяло съм да съм саморазтурило щели сме да сме саморазтурили
2 лице щял си да си саморазтурил щяла си да си саморазтурила щяло си да си саморазтурило щели сте да сте саморазтурили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих саморазтурил бих саморазтурила бих саморазтурило бихме саморазтурили
2 лице би саморазтурил би саморазтурила би саморазтурило бихте саморазтурили
3 лице би саморазтурил би саморазтурила би саморазтурило биха саморазтурили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
са-мо-раз-ту-ри са-мо-раз-ту-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род са-мо-раз-ту-рен
непълен член са-мо-раз-ту-ре-ния
пълен член са-мо-раз-ту-ре-ни-ят
женски род са-мо-раз-ту-ре-на
членувано са-мо-раз-ту-ре-на-та
среден род са-мо-раз-ту-ре-но
членувано са-мо-раз-ту-ре-но-то
множествено число са-мо-раз-ту-ре-ни
членувано са-мо-раз-ту-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род са-мо-раз-ту-рил
непълен член са-мо-раз-ту-ри-лия
пълен член са-мо-раз-ту-ри-ли-ят
женски род са-мо-раз-ту-ри-ла
членувано са-мо-раз-ту-ри-ла-та
среден род са-мо-раз-ту-ри-ло
членувано са-мо-раз-ту-ри-ло-то
множествено число са-мо-раз-ту-ри-ли
членувано са-мо-раз-ту-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род са-мо-раз-ту-рел
женски род са-мо-раз-ту-ре-ла
среден род са-мо-раз-ту-ре-ло
множествено число са-мо-раз-ту-ре-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род са-мо-раз-ту-рещ
непълен член са-мо-раз-ту-ре-щия
пълен член са-мо-раз-ту-ре-щи-ят
женски род са-мо-раз-ту-ре-ща
членувано са-мо-раз-ту-ре-ща-та
среден род са-мо-раз-ту-ре-що
членувано са-мо-раз-ту-ре-що-то
множествено число са-мо-раз-ту-ре-щи
членувано са-мо-раз-ту-ре-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

са-мо-раз-ту-рей-ки

2. саморазтуря — сег. вр., 3 л., ед. ч.

саморазтуря е производна форма на саморазтурям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. саморазтуря — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

саморазтуря е производна форма на саморазтурям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. саморазтуря — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

саморазтуря е производна форма на саморазтурям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).