1. саморазтурел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
саморазтурел е производна форма на саморазтуря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2. саморазтурел — мин. деят. несв. прич. м. р.
саморазтурел е производна форма на саморазтуря (мин. деят. несв. прич. м. р.).