саморазтурело

Речник на българския език

1. саморазтурело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

саморазтурело е производна форма на саморазтуря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. саморазтурело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

саморазтурело е производна форма на саморазтуря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).