щял съм да съм саморазтурил

Речник на българския език

1. щял съм да съм саморазтурил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм саморазтурил е производна форма на саморазтуря (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).