саморазтурили

Речник на българския език

1. саморазтурили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

саморазтурили е производна форма на саморазтуря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. саморазтурили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

саморазтурили е производна форма на саморазтуря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).