саморазтурила съм

Речник на българския език

1. саморазтурила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

саморазтурила съм е производна форма на саморазтуря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. саморазтурила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

саморазтурила съм е производна форма на саморазтуря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).