1. саморазтурели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.
саморазтурели е производна форма на саморазтуря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).
2. саморазтурели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.
саморазтурели е производна форма на саморазтуря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).