саморазтурели

Речник на българския език

1. саморазтурели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

саморазтурели е производна форма на саморазтуря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. саморазтурели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

саморазтурели е производна форма на саморазтуря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).