саморазтурел си

Речник на българския език

1. саморазтурел си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

саморазтурел си е производна форма на саморазтуря (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).