саморазтурило е

Речник на българския език

1. саморазтурило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

саморазтурило е е производна форма на саморазтуря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. саморазтурило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

саморазтурило е е производна форма на саморазтуря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).