саморазтурило си

Речник на българския език

1. саморазтурило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

саморазтурило си е производна форма на саморазтуря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. саморазтурило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

саморазтурило си е производна форма на саморазтуря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).