саморазтуреше

Речник на българския език

1. саморазтуреше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

саморазтуреше е производна форма на саморазтуря (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. саморазтуреше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

саморазтуреше е производна форма на саморазтуря (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).