саморазтурят

Речник на българския език

1. саморазтурят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

саморазтурят е производна форма на саморазтуря (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. саморазтурят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

саморазтурят е производна форма на саморазтурям (сег. вр., 3 л., мн. ч.).