саморазтурила е

Речник на българския език

1. саморазтурила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

саморазтурила е е производна форма на саморазтуря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. саморазтурила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

саморазтурила е е производна форма на саморазтуря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).