саморазтурил

Речник на българския език

1. саморазтурил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

саморазтурил е производна форма на саморазтуря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. саморазтурил — мин. деят. св. прич. м. р.

саморазтурил е производна форма на саморазтуря (мин. деят. св. прич. м. р.).