било саморазтурило

Речник на българския език

1. било саморазтурило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било саморазтурило е производна форма на саморазтуря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).