саморазтурила

Речник на българския език

1. саморазтурила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

саморазтурила е производна форма на саморазтуря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. саморазтурила — мин. деят. св. прич. ж. р.

саморазтурила е производна форма на саморазтуря (мин. деят. св. прич. ж. р.).