саморазтурело е

Речник на българския език

1. саморазтурело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

саморазтурело е е производна форма на саморазтуря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).