саморазтурел съм

Речник на българския език

1. саморазтурел съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

саморазтурел съм е производна форма на саморазтуря (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).