щял да саморазтури

Речник на българския език

1. щял да саморазтури — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да саморазтури е производна форма на саморазтуря (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).