саморазтурил си

Речник на българския език

1. саморазтурил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

саморазтурил си е производна форма на саморазтуря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. саморазтурил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

саморазтурил си е производна форма на саморазтуря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).