бил е саморазтурил

Речник на българския език

1. бил е саморазтурил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е саморазтурил е производна форма на саморазтуря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).