саморазтурила си

Речник на българския език

1. саморазтурила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

саморазтурила си е производна форма на саморазтуря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. саморазтурила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

саморазтурила си е производна форма на саморазтуря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).