щяло да саморазтури

Речник на българския език

1. щяло да саморазтури — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло да саморазтури е производна форма на саморазтуря (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).