щял да е саморазтурил

Речник на българския език

1. щял да е саморазтурил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е саморазтурил е производна форма на саморазтуря (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).