саморазтурел е

Речник на българския език

1. саморазтурел е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

саморазтурел е е производна форма на саморазтуря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).