бил си саморазтурил

Речник на българския език

1. бил си саморазтурил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си саморазтурил е производна форма на саморазтуря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).