бях саморазтурила

Речник на българския език

1. бях саморазтурила — мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

бях саморазтурила е производна форма на саморазтуря (мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).