бил съм саморазтурил

Речник на българския език

1. бил съм саморазтурил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм саморазтурил е производна форма на саморазтуря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).