щяло съм да саморазтуря

Речник на българския език

1. щяло съм да саморазтуря — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да саморазтуря е производна форма на саморазтуря (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).