саморазтурела

Речник на българския език

1. саморазтурела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

саморазтурела е производна форма на саморазтуря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. саморазтурела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

саморазтурела е производна форма на саморазтуря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).