била саморазтурила

Речник на българския език

1. била саморазтурила — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

била саморазтурила е производна форма на саморазтуря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).