саморазтурела съм

Речник на българския език

1. саморазтурела съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

саморазтурела съм е производна форма на саморазтуря (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).