саморазтури

Речник на българския език

1. саморазтури — сег. вр., 3 л., ед. ч.

саморазтури е производна форма на саморазтуря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. саморазтури — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

саморазтури е производна форма на саморазтуря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. саморазтури — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

саморазтури е производна форма на саморазтуря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. саморазтури — повелително наклонение, ед. ч.

саморазтури е производна форма на саморазтуря (повелително наклонение, ед. ч.).