щяла съм да съм саморазтурила

Речник на българския език

1. щяла съм да съм саморазтурила — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да съм саморазтурила е производна форма на саморазтуря (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).