саморазтурили са

Речник на българския език

1. саморазтурили са — мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.

саморазтурили са е производна форма на саморазтуря (мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.).

2. саморазтурили са — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

саморазтурили са е производна форма на саморазтуря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).