щял съм да саморазтуря

Речник на българския език

1. щял съм да саморазтуря — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да саморазтуря е производна форма на саморазтуря (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).