саморазправя

Речник на българския език

1. саморазпра̀вя преходен глагол от несвършен вид (тип 173ti) редактиране

Значение

се, саморазправиш се, мин. св. саморазправих се, мин. прич. саморазправил се, св.вж. саморазправям се.

Грешни изписвания (8)

  • саморазправъ
  • саморъзправя
  • самуразправя
  • самуръзправя
  • съморазправя
  • съморъзправя
  • съмуразправя
  • съмуръзправя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице са-мо-раз-п-ра-вя са-мо-раз-п-ра-вим
2 лице са-мо-раз-п-ра-виш са-мо-раз-п-ра-ви-те
3 лице са-мо-раз-п-ра-ви са-мо-раз-п-ра-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице са-мо-раз-п-ра-вих са-мо-раз-п-ра-вих-ме
2 лице са-мо-раз-п-ра-ви са-мо-раз-п-ра-вих-те
3 лице са-мо-раз-п-ра-ви са-мо-раз-п-ра-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице са-мо-раз-п-ра-вех са-мо-раз-п-ра-вех-ме
2 лице са-мо-раз-п-ра-ве-ше са-мо-раз-п-ра-вех-те
3 лице са-мо-раз-п-ра-ве-ше са-мо-раз-п-ра-ве-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице саморазправил съм саморазправила съм саморазправило съм саморазправили сме
2 лице саморазправил си саморазправила си саморазправило си саморазправили сте
3 лице саморазправил е саморазправила е саморазправило е саморазправили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях саморазправил бях саморазправила бях саморазправило бяхме саморазправили
2 лице беше саморазправил беше саморазправила беше саморазправило бяхте саморазправили
3 лице беше саморазправил беше саморазправила беше саморазправило бяха саморазправили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще саморазправя ще саморазправим
2 лице ще саморазправиш ще саморазправите
3 лице ще саморазправи ще саморазправят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм саморазправил ще съм саморазправила ще съм саморазправило ще сме саморазправили
2 лице ще си саморазправил ще си саморазправила ще си саморазправило ще сте саморазправили
3 лице ще е саморазправил ще е саморазправила ще е саморазправило ще са саморазправили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да саморазправя щяхме да саморазправим
2 лице щеше да саморазправиш щяхте да саморазправите
3 лице щеше да саморазправи щяха да саморазправят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм саморазправил щях да съм саморазправила щях да съм саморазправило щяхме да сме саморазправили
2 лице щеше да си саморазправил щеше да си саморазправила щеше да си саморазправило щяхте да сте саморазправили
3 лице щеше да е саморазправил щеше да е саморазправила щеше да е саморазправило щяха да са саморазправили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице саморазправел съм саморазправела съм саморазправело съм саморазправели сме
2 лице саморазправел си саморазправела си саморазправело си саморазправели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице саморазправил съм саморазправила съм саморазправило съм саморазправили сме
2 лице саморазправил си саморазправила си саморазправило си саморазправили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм саморазправил била съм саморазправила било съм саморазправило били сме саморазправили
2 лице бил си саморазправил била си саморазправила било си саморазправило били сте саморазправили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да саморазправя щяла съм да саморазправя щяло съм да саморазправя щели сме да саморазправим
2 лице щял си да саморазправиш щяла си да саморазправиш щяло си да саморазправиш щели сте да саморазправите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм саморазправил щяла съм да съм саморазправила щяло съм да съм саморазправило щели сме да сме саморазправили
2 лице щял си да си саморазправил щяла си да си саморазправила щяло си да си саморазправило щели сте да сте саморазправили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих саморазправил бих саморазправила бих саморазправило бихме саморазправили
2 лице би саморазправил би саморазправила би саморазправило бихте саморазправили
3 лице би саморазправил би саморазправила би саморазправило биха саморазправили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
са-мо-раз-п-ра-ви са-мо-раз-п-ра-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род са-мо-раз-п-ра-вен
непълен член са-мо-раз-п-ра-ве-ния
пълен член са-мо-раз-п-ра-ве-ни-ят
женски род са-мо-раз-п-ра-ве-на
членувано са-мо-раз-п-ра-ве-на-та
среден род са-мо-раз-п-ра-ве-но
членувано са-мо-раз-п-ра-ве-но-то
множествено число са-мо-раз-п-ра-ве-ни
членувано са-мо-раз-п-ра-ве-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род са-мо-раз-п-ра-вил
непълен член са-мо-раз-п-ра-ви-лия
пълен член са-мо-раз-п-ра-ви-ли-ят
женски род са-мо-раз-п-ра-ви-ла
членувано са-мо-раз-п-ра-ви-ла-та
среден род са-мо-раз-п-ра-ви-ло
членувано са-мо-раз-п-ра-ви-ло-то
множествено число са-мо-раз-п-ра-ви-ли
членувано са-мо-раз-п-ра-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род са-мо-раз-п-ра-вел
женски род са-мо-раз-п-ра-ве-ла
среден род са-мо-раз-п-ра-ве-ло
множествено число са-мо-раз-п-ра-ве-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род са-мо-раз-п-ра-вещ
непълен член са-мо-раз-п-ра-ве-щия
пълен член са-мо-раз-п-ра-ве-щи-ят
женски род са-мо-раз-п-ра-ве-ща
членувано са-мо-раз-п-ра-ве-ща-та
среден род са-мо-раз-п-ра-ве-що
членувано са-мо-раз-п-ра-ве-що-то
множествено число са-мо-раз-п-ра-ве-щи
членувано са-мо-раз-п-ра-ве-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

са-мо-раз-п-ра-вей-ки

2. саморазправя — сег. вр., 3 л., ед. ч.

саморазправя е производна форма на саморазправям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. саморазправя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

саморазправя е производна форма на саморазправям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. саморазправя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

саморазправя е производна форма на саморазправям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).