саморазправила е

Речник на българския език

1. саморазправила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

саморазправила е е производна форма на саморазправя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. саморазправила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

саморазправила е е производна форма на саморазправя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).