саморазправят

Речник на българския език

1. саморазправят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

саморазправят е производна форма на саморазправя (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. саморазправят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

саморазправят е производна форма на саморазправям (сег. вр., 3 л., мн. ч.).