саморазправям

Речник на българския език

саморазпра̀вям непреходен глагол от несвършен вид (тип 187ii) редактиране

Значение

се, саморазправяш се, несв. и саморазправя се, св. Лично се разправям заради обида, побой и престъпление, без съдействието на властта. Саморазправям се с крадеца. ___ същ. саморазправа, ж. Прибягвам до саморазправа._

Грешни изписвания (8)

  • саморазправъм
  • саморъзправям
  • самуразправям
  • самуръзправям
  • съморазправям
  • съморъзправям
  • съмуразправям
  • съмуръзправям

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице са-мо-раз-п-ра-вям са-мо-раз-п-ра-вя-ме
2 лице са-мо-раз-п-ра-вяш са-мо-раз-п-ра-вя-те
3 лице са-мо-раз-п-ра-вя са-мо-раз-п-ра-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице са-мо-раз-п-ра-вях са-мо-раз-п-ра-вях-ме
2 лице са-мо-раз-п-ра-вя са-мо-раз-п-ра-вях-те
3 лице са-мо-раз-п-ра-вя са-мо-раз-п-ра-вя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице са-мо-раз-п-ра-вях са-мо-раз-п-ра-вях-ме
2 лице са-мо-раз-п-ра-вя-ше са-мо-раз-п-ра-вях-те
3 лице са-мо-раз-п-ра-вя-ше са-мо-раз-п-ра-вя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице саморазправял съм саморазправяла съм саморазправяло съм саморазправяли сме
2 лице саморазправял си саморазправяла си саморазправяло си саморазправяли сте
3 лице саморазправял е саморазправяла е саморазправяло е саморазправяли са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях саморазправял бях саморазправяла бях саморазправяло бяхме саморазправяли
2 лице беше саморазправял беше саморазправяла беше саморазправяло бяхте саморазправяли
3 лице беше саморазправял беше саморазправяла беше саморазправяло бяха саморазправяли
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще саморазправям ще саморазправяме
2 лице ще саморазправяш ще саморазправяте
3 лице ще саморазправя ще саморазправят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм саморазправял ще съм саморазправяла ще съм саморазправяло ще сме саморазправяли
2 лице ще си саморазправял ще си саморазправяла ще си саморазправяло ще сте саморазправяли
3 лице ще е саморазправял ще е саморазправяла ще е саморазправяло ще са саморазправяли
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да саморазправям щяхме да саморазправяме
2 лице щеше да саморазправяш щяхте да саморазправяте
3 лице щеше да саморазправя щяха да саморазправят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм саморазправял щях да съм саморазправяла щях да съм саморазправяло щяхме да сме саморазправяли
2 лице щеше да си саморазправял щеше да си саморазправяла щеше да си саморазправяло щяхте да сте саморазправяли
3 лице щеше да е саморазправял щеше да е саморазправяла щеше да е саморазправяло щяха да са саморазправяли
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице саморазправял съм саморазправяла съм саморазправяло съм саморазправяли сме
2 лице саморазправял си саморазправяла си саморазправяло си саморазправяли сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице саморазправял съм саморазправяла съм саморазправяло съм саморазправяли сме
2 лице саморазправял си саморазправяла си саморазправяло си саморазправяли сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм саморазправял била съм саморазправяла било съм саморазправяло били сме саморазправяли
2 лице бил си саморазправял била си саморазправяла било си саморазправяло били сте саморазправяли
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да саморазправям щяла съм да саморазправям щяло съм да саморазправям щели сме да саморазправяме
2 лице щял си да саморазправяш щяла си да саморазправяш щяло си да саморазправяш щели сте да саморазправяте
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм саморазправял щяла съм да съм саморазправяла щяло съм да съм саморазправяло щели сме да сме саморазправяли
2 лице щял си да си саморазправял щяла си да си саморазправяла щяло си да си саморазправяло щели сте да сте саморазправяли
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих саморазправял бих саморазправяла бих саморазправяло бихме саморазправяли
2 лице би саморазправял би саморазправяла би саморазправяло бихте саморазправяли
3 лице би саморазправял би саморазправяла би саморазправяло биха саморазправяли
Повелително наклонение
единствено число множествено число
са-мо-раз-п-ра-вяй са-мо-раз-п-ра-вяй-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род са-мо-раз-п-ра-вял
непълен член са-мо-раз-п-ра-вя-лия
пълен член са-мо-раз-п-ра-вя-ли-ят
женски род са-мо-раз-п-ра-вя-ла
членувано са-мо-раз-п-ра-вя-ла-та
среден род са-мо-раз-п-ра-вя-ло
членувано са-мо-раз-п-ра-вя-ло-то
множествено число са-мо-раз-п-ра-вя-ли
членувано са-мо-раз-п-ра-вя-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род са-мо-раз-п-ра-вял
женски род са-мо-раз-п-ра-вя-ла
среден род са-мо-раз-п-ра-вя-ло
множествено число са-мо-раз-п-ра-вя-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род са-мо-раз-п-ра-вящ
непълен член са-мо-раз-п-ра-вя-щия
пълен член са-мо-раз-п-ра-вя-щи-ят
женски род са-мо-раз-п-ра-вя-ща
членувано са-мо-раз-п-ра-вя-ща-та
среден род са-мо-раз-п-ра-вя-що
членувано са-мо-раз-п-ра-вя-що-то
множествено число са-мо-раз-п-ра-вя-щи
членувано са-мо-раз-п-ра-вя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

са-мо-раз-п-ра-вяй-ки