саморазправях

Речник на българския език

1. саморазправях — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

саморазправях е производна форма на саморазправям (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. саморазправях — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

саморазправях е производна форма на саморазправям (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).