саморазправяше

Речник на българския език

1. саморазправяше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

саморазправяше е производна форма на саморазправям (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. саморазправяше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

саморазправяше е производна форма на саморазправям (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).