саморазправа

Речник на българския език

саморазпра̀ва съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • саморазправъ
  • саморъзправа
  • саморъзправъ
  • самуразправа
  • самуразправъ
  • самуръзправа
  • самуръзправъ
  • съморазправа
  • съморазправъ
  • съморъзправа
  • съморъзправъ
  • съмуразправа
  • съмуразправъ
  • съмуръзправа
  • съмуръзправъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мо-раз-п-ра-ва
членувано са-мо-раз-п-ра-ва-та
мн.ч. са-мо-раз-п-ра-ви
членувано са-мо-раз-п-ра-ви-те
звателна форма