саморазправите

Речник на българския език

1. саморазправите — мн. ч. членувано

саморазправите е производна форма на саморазправа (мн. ч. членувано).

2. саморазправите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

саморазправите е производна форма на саморазправя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).