саморазправи

Речник на българския език

1. саморазправи — мн. ч.

саморазправи е производна форма на саморазправа (мн. ч.).

2. саморазправи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

саморазправи е производна форма на саморазправя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. саморазправи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

саморазправи е производна форма на саморазправя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. саморазправи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

саморазправи е производна форма на саморазправя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. саморазправи — повелително наклонение, ед. ч.

саморазправи е производна форма на саморазправя (повелително наклонение, ед. ч.).