бил саморазправял

Речник на българския език

1. бил саморазправял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил саморазправял е производна форма на саморазправям (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).