саморазправяхте

Речник на българския език

1. саморазправяхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

саморазправяхте е производна форма на саморазправям (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. саморазправяхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

саморазправяхте е производна форма на саморазправям (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).