саморазправяха

Речник на българския език

1. саморазправяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

саморазправяха е производна форма на саморазправям (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. саморазправяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

саморазправяха е производна форма на саморазправям (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).